Почакай, Време!
С пъстра, пухкава прежда,
изтъняла от болки -
в стар пуловер надеждата
топли. Колкото - толкова.
Кецовете - тревисти.
В раницата - всемира.
Времето лют спортист е,
тича бързо. Не спира.
- Чакай малко, не мога!
Виж, задъхвам се вече.
Красотата в умора
дрипаво я облече.
Остави ме да седна.
Бързаш? Чудо голямо!
Моля те, за последно,
спри за мъничко само!
Залезите, небето -
гледай! Цветни сезони...
Аз ще съм до морето,
после ще те догоня.
Закъснявам ли? Нека!
За къде да съм точна?
Тази твоя пътека,
много еднопосочна,
ми омръзна. Ти тичай!
А пък аз ще се "мотам"...
Ей така най-обичам!
Не, не ми е самотно.
Да послушам,
да видя,
да усетя,
да зная...
Как така ти се свиди?
Нали имаш безкрая.
Нека се спазарим
с някоя бонус точка.
Искам с тебе примирие.
Време,
дай ми отсрочка!
© Деа All rights reserved.
