Примката около врата ти се затяга,
преди беше един 15 годишен симпатяга, 
но с марихуана-цигари започна да се занимаваш,
и не зная защо затова, че си жив започна да не си прощаваш!

Намериха те гърчещ се, с игла забодена право в твоята вена,
такъв ли бе начинът да решиш проблема...
Затова ли живя 17 години, затова ли не каза "Моля те прости ми",
затова ли родителите си в мъка хвърли...затова, че поредният дилър ти се дърви.

Доказа на него, че тъпата трева не те оправя, 
но хероина не те забравя, не те оставя и в ковчег от теб изкован те поставя!
Ето аз ти казах тези неща, но вече е късно за това...
Късно аз разбрах, че към дъното вървиш, без да се свениш,
без на другиго да се надяваш, и както сам видях доказа,
че на себе си за грешки не прощаваш...

Непрощаваш за неща, които си извършил досега,
но трябваше ли да умреш за това....
Трябваше ли да изпълниш смъртната си присъда,
колкото и банално да звучи, просто исках да бъда там,
поне желаех да ти помогна духовно да оцелееш,
а не 48 часа по улицата от лекият ветрец, ти мъртъв да се вееш...

Бе добър приятел, а така да полудееш...
Проблеми и дилеми те доведоха до там,
че от наркотиците се чувстваше силен и голям...
Чувстваше се всесилен факир...
Това, което остана да ти кажа...е...почивай в мир.