Почти инфаркт
ПОЧТИ ИНФАРКТ
Само̀, забутано селце.
Дори на картата го няма.
И път без изход и без цел.
Три псета лаят покрай дама.
Почти да им река: – Здравей.
Но толкова са подивели –
дори да трепне суховей –
ни живи са и ни умрели.
По здрач трендафилът дъхти,
пълзи молитвено нагоре.
Открехва джамчето – почти,
но вътре няма даже хора.
Със спомените си, горчив,
ще прегорява сам пелинът.
Прозорците са без очи,
душата ако си замине.
И някой бе дошъл – почти
до входа на самата къща.
Ала по стъпките личи,
че не желае да се връща.
Почти да го последвам аз,
но болка вляво ме разбуди
с пристягане в неверен час,
в очакване да стане чудо.
© Валентина Йотова All rights reserved.
