Sep 21, 2007, 1:36 PM

Почти като приказка

  Poetry
998 0 22
От звездите ще си взема блясък,
от луната ще си събера финес,
и красива...като Пепеляшка
в полунощ ще се явя пред теб.
Ще танцувам в рокля от сатен,
ще ухая на любов и нежност,
и когато приближиш до мен
ще почувствам твоите копнежи.
С дъх ще разтопя тревогите,
и смеха ще върна да те топли,
а когато видят ни придворните,
ще те скрия в моите ''покои''.
Ще разпусна пламенно косите си,
и невинна,влюбена и жадна,
любовта на глътки ще отпивам
много сладко и ужасно бавно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...