Почти молитвено
Нямам копче “Delete”,
да изтрия и да започна на чисто...
Нямам опция “Undo”,
за да върна назад малко времето,
по-добре да обмисля...
И животът препуска...
и не ми подчертава в червено
предварително грешките,
за да не ги допускам...
Нямам “Cut” , нямам “Paste”,
епизоди от своя живот да изрежа,
да заменям местата им,
нито мога с “Insert”
обстоятелствата да нареждам
както иска душата ми...
Невъзможно е с “Colors”
чувствата си дълбоки
да изменям в нюанси...
нито да ги смалявам
или простичко с “Zoom”- а
да ги увеличавам...
Имам само сърце,
от което извира любов откровена,
и две слаби ръце,
с тиха нежност и със топлота надарени...
а съм тъй уморена...
Само Бог е Един,
Който знае съдбата ми...
блясъка във очите ми...
И дано милостив да е Той към душата ми
и да сбъдне мечтите ми...
07.02.2006
© Дидислава All rights reserved.
