Jun 10, 2009, 3:58 PM

Почти невъзможна

  Poetry » Other
1K 0 21

Жадна съм.

Всяка нощ я сънувам

жаждата –

с дълги коси разпуснати.

Дяволски е хубава.

Аз й роша с пръсти къдриците,

тя пресъхва по моите устни,

до капка изпита.

Прегръщам я, шепна й клетвено

да остане при мен.

Тя - сънищата ми наводнява

и танцува мокра в очите ми.

От хартия корабче й скроявам –

да знае откъде да ме вземе

и до кой бряг да доплавам.

Като молитва съм.

Зачева ми нови сънища

и ги разпръсква по пълнолуние.

Когато сънят възкръсва…

И звезди пазят тайните.

 

 

 

МУЗИКА>>>

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...