Почти по Андерсен
Две сърца в музикална кутия
бяха скътали свойте мечти.
Той оловен, а тя - от хартия.
Някак твърде различни, уви.
Балерина, оловно войниче
се въртяха по навик във кръг
в своя танц упорит, механичен,
като в дяволски, странен чекрък.
И мелодия стара и тъжна
беше тяхната вечна игра...
Но на злобния дух му омръзна:
дълго беше се с тях подиграл.
И онази ръждива пружина,
приютила сърце до сърце,
като скъсана струна се срина,
не намерила свойто ключе.
http://vbox7.com/play:dedcbbca
© Ивайло Динков All rights reserved.
