Почти приказно

септември 2013 Румяна Славова

Вперила поглед в далечината,

принцесата очаква своя принц...

Не, че не е свикналa

сама да заспива,

но боли я липсващата половина!

А и нали детството

в истории изтъркули се

за оня славен принц -

яхнал белия си кон!

Дето през девет царства ще премине,

принцесата от ламята да спаси...

Безстрашен! А като сюрпри з-

божествено красив!

Бе време в приказка да се превърне

и нейният живот,

за да опита

целувката на вечната любов!

Но нея ламя не я бе пленила.

Дали затуй не идва той!?

Или пък принцът няма кон!?

Не се славеше като най-красива.

Нито пък бе горделива.

Стигаше ù той да е красив,

но по душа...

Ах, в кое далечно царство

се е запилял!?

Може би друга - някоя принцеса,

нейде спасява от ламя!?

А тя чакаше грешния принц

да я спаси от самота...

И какво като беше принцеса,

щом бе тъй тъжен нейният ден

и самотна нощта!?

И вехнеше ден след ден,

като цвете,

попарено от слана...

А и феите орисници къде са?

Онези, дето сбъдват желания

и създават приказен живот!

Май зла орисница я омагьоса

да е все сама...

Или навярно всичко лъжа е!

Бе повярвала наивно

в приказките на мечтател луд!

След дълго чакане,

слънцето на любовта

за нея не изгря.

Най-сетне разбра горката -

всяка жена е принцеса,

очакваща вълшебен сюжет...

Не всички приказки обаче

завършват с happy end!