Почти раздяла
Забрави ли? Часът е точно седем.
Отдавна кукуригаха петлите.
Луната се търкулна зад превала.
Дошло е времето ни да поседнем,
преди да сме затворили вратите
и тръгнем към поредната си гара.
Длъжници сме на дългото мълчане...
Преглътнем ли си думите оскъдни,
с които можем да раним неволно
сърцето в незарасналите рани,
мълчанието няма да отсъди
нивото на нарастващата болка.
Да измълчим последните минути,
оставили тъгата зад пердето,
което няма за какво да чака
и тръгнем гърбом тази сутрин
към гарата олющена, където
ще премълчим, че закъснява влака.
© Ани Монева All rights reserved.
