15.10.2019 г., 9:32 ч.

Почти раздяла 

  Поезия » Друга
918 8 10

Забрави ли? Часът е точно седем.

Отдавна кукуригаха петлите.

Луната се търкулна зад превала.

Дошло е времето ни да поседнем,

преди да сме затворили вратите

и тръгнем към поредната си гара.

 

Длъжници сме на дългото мълчане...

Преглътнем ли си думите оскъдни,

с които можем да раним неволно

сърцето в незарасналите рани,

мълчанието няма да отсъди

нивото на нарастващата болка.

 

Да измълчим последните минути,

оставили тъгата зад пердето,

което няма за какво да чака

и тръгнем гърбом тази сутрин

към гарата олющена, където

ще премълчим, че закъснява влака.

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??