Отново се рои тревога
и в тъмен сноп към мен се стича.
Но кой си всъщност ти, за Бога,
смутителю на сън безличен?
Дори не знам от твоя огън
дали присъда не наднича.
Обичам ли те? Тънконога
и в стъклен пламък, участта ми
на дъжд обръща всички сенки
и спътник верен на скръбта ми
е вечната ми пролет – в ленти
от чувства – осови пиянства ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up