… под жълтата шапка на Срещата… Или: едно сиротно
„Срещата ни порасна без нас,
а ние с теб останахме деца,
които още я чакат да свърши.“
Николай Владимиров
… под жълтата шапка на Срещата…
Или: едно сиротно врабчово очакване…
Ще се пръсне от студ. Вкаменена.
И извята до грак ще захлипа.
На джудже заприлича във мене.
Забранена. Сърдита. „Не пипай.“
И провесила нос се завива.
Със оръфани, стари парцали.
Зряла круша.И сладка, и гнила.
Нито тупва, ни с пръст да я галнеш.
В есента си къде ли заскита?
Малка. Прашна. И зайчострахлива.
Бях дете и безспирно я питах.
Но пораснах. До трол. И съм сива.
Тя навярно ще дойде със шапка.
Ще поиска да хукна със нея.
Тази среща е винена тапа.
Хем проклинам я. Хем я милея.
© Таня Георгиева All rights reserved.
