Под Кръста
Под Кръста Ти е тихо… И вали.
Голгота си остава пак съблазън.
Надеждите ни - целите в мъгли,
сега отварят място за боязън…
А Ти, протегнал щедрите ръце,
и в болката Си всеки утешаваш;
макар и от пронизано сърце
даряваш обич, мъката прощаваш.
Но…все по-рядко някой тук бере
от жертвата Ти смисъл и утеха.
Вълните на житейското море
погълнаха душите ни полека.
И ето, че е адска самота
под Твоя кръст, където сме родени
наново - за живот във вечността,
и свише от Отца осиновени.
Така е тихо тук… И пак вали!
Голгота не е място да пируваш,
но вярата ни – цялата в мъгли
дали все още, Боже, съществува?
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
