3.05.2024 г., 20:27 ч.

Под Кръста 

  Поезия » Друга
232 5 2

 

Под Кръста Ти е тихо… И вали.
Голгота си остава пак съблазън.
Надеждите ни - целите в мъгли,
сега отварят място за боязън…
А Ти, протегнал щедрите ръце,
и в болката Си всеки утешаваш;
макар и от пронизано сърце
даряваш обич, мъката прощаваш.
Но…все по-рядко някой тук бере
от жертвата Ти смисъл и утеха.
Вълните на житейското море
погълнаха душите ни полека.
И ето, че е адска самота
под Твоя кръст, където сме родени
наново  - за живот във вечността,
и свише от Отца осиновени.
Така е тихо тук… И пак вали!
Голгота не е място да пируваш,
но вярата ни – цялата в мъгли
дали все още, Боже, съществува?

 

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Удачен финален въпрос.
    Поздравявам те.
  • "Но…все по-рядко някой тук бере
    от жертвата Ти смисъл и утеха."

    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??