Под Кръста

3.05.2024 г., 20:27 ч.

Поезия » Друга

115 5 2

Под Кръста Ти е тихо… И вали.
Голгота си остава пак съблазън.
Надеждите ни - целите в мъгли,
сега отварят място за боязън…
А Ти, протегнал щедрите ръце,
и в болката Си всеки утешаваш;
макар и от пронизано сърце
даряваш обич, мъката прощаваш.
Но…все по-рядко някой тук бере
от жертвата Ти смисъл и утеха.
Вълните на житейското море
погълнаха душите ни полека.
И ето, че е адска самота
под Твоя кръст, където сме родени
наново - за живот във вечността,
и свише от Отца осиновени.
Така е тихо тук… И пак вали!
Голгота не е място да пируваш,
но вярата ни – цялата в мъгли
дали все още, Боже, съществува?

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

mislitel (Георги Каменов)

2024-05-04T20:46:48+03:00

Удачен финален въпрос.
Поздравявам те.
Петя_Ап

2024-05-04T10:43:48+03:00

"Но…все по-рядко някой тук бере
от жертвата Ти смисъл и утеха."

Поздравявам те!