Dec 7, 2017, 11:29 PM  

Под...ножие

  Poetry
389 0 1

Трудността да заобичаш всички 
в подножието на непрестъпния
ти връх е фактора, който те ранява 
и преизпълва със самота.
Месото ми да режеш живо, 
за да го поставиш в епруветки,
които да изследваш всеки ден, 
откривайки несъвършенствата
на генетични грешки пак,
не би утолило твоя глад.
Мащаба си картографираш неестествен
сянката ти пада върху теб.
В криеницата основен победител,
глупостта ти връчва главен приз.
С пристъпи на грубо етикиране
откриваш правилния начин да ме назовеш,
не стихва, боли и израства,
това което не искаш да спреш.
Мрази ме, нека още да страдаш,
ненавистно да те боли!
Грижи се да стане голяма 
Омразата на страстни гневи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мистерия,какви са тези изследвания в епруветки.Технологиите толкова са напреднали че само да те погледнат и диагнозата ти е готова.Вече няма Омраза,а отрицателен възглед.Панта рей!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...