Под пръстите на есенния дъжд
Душата на дъжда е ро́мон скитащ
в зелените очи на млечен орех,
палитрата на стомните разплита
та есента си с тях да изговори...
... и руква да рисува спомен с вино,
сълза да измечтае, пълноводна,
затлеят ли звездите в бледосиньо
и хладен дъх по кожата ми броди,
разплаква се, когато няма никой
търкаля облаци от топла есен,
танцува върху гърбавите тикви,
когато вятърът просъска, бесен
в гърмящите коси на листопада
и думка като циганин на сватба
в капчуците, напъпили и жадни
и гони сенките им наобратно.
Допивам глътка шепоти и ли́стя
разкаляния край на календара,
разкъсва се небето като мисъл,
животът като есента е шарен,
поетите целуват се на живо
под макове с размазано червило,
коя любов не страда от наивност,
предзимната с последното хвърчило?!...
... Дъждът се шурва като омагьосан
и в ласките на есента се губи...
Под пръстите му трепва златнокоса –
Венера в огледалото на Рубенс.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
