Над уличната лампа лунен сърп се свил,
Сякаш е на злата смърт косата,
А във светлината тихо се е скрил,
Дребничък човек с дрехи, мокри от росата.
Под уличната лампа зъзне той безспирно,
От очите му ронят се сълзи от лед
И сякаш под прожектор все тъй мирно
Играе свойта роля тоз бездомник клет.
А за мъката му Господът е сляп,
Сякаш невидим е бездомникът под разкъсания плат
Или достатъчен е мухлясалият хляб
Да засити вълчия му глад. ...