Под ябълката

Sep 8, 2005, 12:57 AM

Poetry

767 0 1

Под ябълката през септември
седи на сянка лятото и се усмихва.
Едно червейче търси сърцето му,
намира го и на топло притихва.
Чувам го!
С по едно топло око плодовете
гледат слънцето и плачат.
Сълзите им стигат бреговете
на реката,прекръстват се и скачат.
Вятърът вие на умряло -далече
подхвърля паяжини и чака
чувам го

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Под ябълката

Want to read more?

Random works