И нивичката чужденци орат,
и никнат само троскоти и тръне,
и вместо вол – народ превива врат,
и под ярем покорно пак се пъне.
И вечно чуждоземски ураган,
оскоруши по синорите кърши,
а волът пада, все в браздата взрян
и го подкарват грубо с: —"Хайде, мърши"!
Та казваш, че човекът ти е брат?
А пита ли световната върхушка?
Среднощ еднички нивата браздят
и падат мъртви... Белчо и Сивушка.* ...