Спри до мене, минутка ми дай.
Аз съм мъничък, слаб и бездомен,
плач прозира в тъй немощен лай,
подари ми милувка. За спомен.
Майка нямам. Градът я уби,
оцелелият бит е и ритан.
Тяло дребничко с много съдби,
спри за миг! Виж очите ми, питам,
само с топъл и милващ те взор:
ще ме гушнеш ли? Дай ми и име,
дай ми къщичка малка и двор,
твой ще съм до смъртта си... Вземи ме!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
