Подаръци
Нощта подарък е от тишината!
Любувам се на близките звезди...
Луната обладава ми душата...
Облаците - странни са съдби.
Сенките приличат ми на шепот,
щурците пеят винаги във хор,
часовника раздира тишината с екот...
Отново всичко влиза в моят взор.
Себе си за кой ли път аз преоткривам
във песента на птици и ръмжене на мотор.
Ето пак душата си във стихове обвивам,
на теб, читателю, споделям моя кръгозор.
За мен денят е жив и доста шумен.
Енергията синтезира се в зелените листа.
По светло необходимо е да съм разумен,
а нощем - тишината е подарък от смъртта...
© Красимир All rights reserved.
