Подарък
Някой ден ще ти падне пердето, монахо.
Ще затръшнеш вратата на храма отвънка...
Кръста с пръсти ще душиш до бяло, докато
се превърнеш във скитник безбожно- безпътен.
И без вяра, без Бог, тъй тръгни - безпосочен,
ще скимти във нозете ти бито небето,
стиснал зъби, душата в юмрука закòпчил,
поздрави Сатаната - стар ген по наследство...
В този ден ще заплюеш иконите с жажда,
на бегом къмто селската кръчма ще свърнеш,
черно вино въпросите с плам ще охлажда,
на кръчмарката в пазвата Рая ще зърнеш...
Там, на кръста от грях, в хищна нощ разпъни се
и, върха си достигнал, до дъното падай...
После с бели криле в ангел бял прероди се,
а под тях пеш от расо на Дявол развявай.
© Гергана Иванова All rights reserved.
