Подарък
Нямам никакъв шанс да уцеля какъв ли подарък
ще разсее в очите ти тъжния есенен зрак.
Знам, че мразиш рождените дни и се чувствам тъй жалък,
по-нелеп от нагизден сватбар насред гробищен парк.
Всяка дата такава за теб е поредно стъпало.
(Вярно, има и по-зле – те хващат експреси-стрели.)
И съм сигурен, че ако можеше, с кеф би продала
тази стълба към рая за стар и пробит цепелин.
Пак звъни телефонът, от поздрави вече пресипнал,
и стокрака навалица хола изпъва до шев.
Ти приемаш цветя и подаръци. Стереотипно
укротяваш десница в здрависване, вместо в крошé.
Безподаръчен и безбукетен те гледам. И само
ако можех, изтрил бих от теб макиажа фалшив
на живота. Дарил бих ти просто очите си, мамо –
в тях си млада и млада ще бъдеш, додето съм жив.
© Владо All rights reserved.
