Подарък
Със зимата ни е добре,
е, мъничко спорим.
От тънкото ѝ цигаре
струѝ в очите дим.
Дошла била, на чаша чай,
донесла бе корав,
кравай. От лани ще е май.
Скъпернически нрав.
Оглежда ме. А ти кога –
ми вика побеля?
Не, казвам, имам си дъга,
по дни си я деля.
За бели дни е ален цвят,
за сивите – зелен,
когато хулите болят –
лилаво е за мен.
За есен – шарени листа,
за лято – слънчоглед,
за тебе бялото пестя
и всичко е наред.
Измерила ме с крив аршин
изпила чайник цял,
ми рече: — Вятърът самин,
е вън и ми е жал.
Аз прихнах : —Тръгваш ли сега?
Подарък да дадеш?
Прошепна: — Носех ти рога,
но и без тях бодеш...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
