Поделяме кървав комат
Аз съм с тебе, Живот, и ти с мене,
и поделяме кървав комат –
Теб ти писва от хорското бреме,
а на мене – от този див свят…
Не вини ме, Живот, не упреквай,
че тъй късно за теб помъдрях…
и достигна ме твоята клетва –
търсих обич, а сторвах си грях…
Тъй с греха си вървя всекидневно,
дотежава ми често, гнети…
Украсявам те с багри и цветно
се опитвам да гледам, в очи.
Ти понякога силно наказваш,
пръст размахваш, във рани гориш,
но така очевидно доказваш,
че съм жива, пък нека боли.
Не вини ме, Живот, пъстроцветен,
не упреквай за всеки мой грях,
ще опитам по пътя ти вечен,
да оставя от мене следа.
И когато от тебе „възкръсна”,
и поема небесна съдба,
и през зъби дори да просъскам,
то ще бъде…”Благодаря”.
© Криси All rights reserved.
