Да сложим точка!
Чувствата умряха!
Гъсеницата
стана пеперуда,
а от писмата
изпълзя душата ми
и есента
замръзна във чучура.
Да сложим точка!
Ябълките паднаха!
А прикипя виното
във сърцето ми,
и овехтя внезапно
листопадът,
тъгуването
се превърна в реге.
Да сложим главна буква!
Да отворим
направо нова книга
за душата!
Да я поканим пак да се разпъпи
като погален
от листата вятър.
© Павлина Гатева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
