Подир сенките...
Подир тихите сенки на нашите думи
ние, странници, бягаме, а, уви, помежду ни
някак бавно се спуска едно примирение.
Все отчаяни търсим топлина и спасение.
Не ни стигат протяжните болни минути.
Все се молим горещо със молитви нечути
и тъгите приспиваме, на кълбо ги мотаем.
Ще намерим ли щастие - и до днеска не знаем.
Ала бродим във делника без компас – със надежда,
че животът ни сбъркан сам добре се подрежда.
Трескаво все се лутаме, досега не разбрали,
че съдбата е блудница- пресметливо ни гали.
И за всяка прекарана страстна нощ с нея
ще си плащаме с лихвите – със това, че живеем.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
