Подлецът
Подлецът с тебе се ръкува,
усмивка мазна има на лицето.
Погледът му мътен сякаш плува,
попил отрова силна от сърцето.
За него ти дори не си дочул,
спокоен пак споделяш свойте мисли.
Той скрит зад ъгъл и уши надул,
поглъща всички думи и закани.
С ласкателства ще те обгръща,
приятел уж случайно ще ти стане.
Ще влезе даже в твойта къща,
от твоите проблеми ще се храни.
Подлецът с нож не те убива,
със пушка той не стреля и патрони.
Като река оловна се излива
и ден по ден живота твой рони.
© Хари Спасов All rights reserved.
