Подобие
И аз съм като теб, море, безкрайност
от мигове, копнеещи за брегове.
Духът ми е от слоеве потайност
сред рифове. Такава съм, море!
Когато дойде прилив от тъга,
животът ми е плитката лагуна...
На болката в солената нега
затъвам безнадеждно като шхуна.
Смрача ли се опасно като тебе
сред тътена на святкащите мълнии,
съм неизбежна като жребий
и кълбовидна, от заряд препълнена.
Измяната роди ли недоверие,
заровена на самотата в дюните,
се разпилявам в тихо умозрение.
Като луна над теб, море, през юни.
Но блесна ли на хоризонта виделеещ,
вкуса на радостта си опознала,
сирени многозвучно в мене пеят,
а мойта кръв аквамаринено изгрява.
Когато без да има нещо лично,
света напусна, пътя извървяла,
ще бъдем с теб далечни и... различни.
Аз дух ще съм, а ти в прекрасно тяло.
Диана Загора
© Диана Кънева All rights reserved.
