Той приличаше
малко на теб.
(Слава Богу,
че ти си различен!)
Той харесваше
нещо във мен.
(Слава Богу,
теб също привличам!)
Той предлагаше
свойте крила.
(Слава Богу,
ти моите сресваш!)
Да летим -
той така обеща.
(Слава Богу,
ти първо се тестваш!)
Той ми сочеше
бял хоризонт.
(Слава Богу,
не сочиш. Прегръщаш!)
Той си тръгна;
остави ме в път.
(Ха сега де,
какво ще отвръщаш?)
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
