Животът стане ли солен,
наведен пише без да спира,
нарежда стихове смутен,
а римата без край извира.
Радост с дъх на хризантеми
в полъха си щом го гали,
дните в страсти сътворени,
посипва с бисерни възхвали.
Избрал е пътя си нелесен
и вярва в свойта правота.
На златната и хладна есен
обича жълтите листа.
Погледът му е премрежен,
усещащ всякакви промени.
Душата му събира нежност
в дяволското наше време.
© Найден Найденов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
