Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
248 394
Jan 11, 2018, 10:14 AM  

Поет 

  Poetry » Phylosophy
735 6 12

ПОЕТ

 

Друг човек живее нейде в мене

и ме буди в късни часове,

за да слушам как горчиво стене,

обладан от странни страхове.

 

Той от всичко много се страхува

и не вярва в празните мечти.

За любимата си той тъгува,

че за друг сърцето ѝ тупти.

 

Той от всичко се бои – горкия,

плаче като мъничко дете,

моли с него алкохол да пия

и в среднощ ми стихове чете.

 

Денем никакъв го няма,

идва само през нощта

и стоим до заран двама,

оковани в самота.

 

Идва той, говори много,

слушам тъжния му глас;

тръгва си, не казва сбогом,

в здрача сам оставам аз.

 

А отвън зората бляска,

възвестява светъл ден,

яхнала на лъч-каляска,

смее се на моя плен.

 

Той без срам измами ме отново,

как успява винаги, не знам,

ужким слушах тъжното му слово,

а пък цяла нощ стоял съм сам…

© Раммадан Л.К. All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??