Поет
ПОЕТ
Друг човек живее нейде в мене
и ме буди в късни часове,
за да слушам как горчиво стене,
обладан от странни страхове.
Той от всичко много се страхува
и не вярва в празните мечти.
За любимата си той тъгува,
че за друг сърцето ѝ тупти.
Той от всичко се бои – горкия,
плаче като мъничко дете,
моли с него алкохол да пия
и в среднощ ми стихове чете.
Денем никакъв го няма,
идва само през нощта
и стоим до заран двама,
оковани в самота.
Идва той, говори много,
слушам тъжния му глас;
тръгва си, не казва сбогом,
в здрача сам оставам аз.
А отвън зората бляска,
възвестява светъл ден,
яхнала на лъч-каляска,
смее се на моя плен.
Той без срам измами ме отново,
как успява винаги, не знам,
ужким слушах тъжното му слово,
а пък цяла нощ стоял съм сам…
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
