Поет и поетеса
Поет и поетеса
Поетът срещна случайно поетеса,
позна я по погледа и замечтан.
Жена обикновена, дребна, не контеса,
с очи той срещна погледа и прям.
Очи красиви, като две звезди в небето,
сега наведоха се срамежливо като тези на детето.
Пое той нежно нейната ръка сега,
а тялото и потрепна като струна една.
Дали ги запозна Тя, тяхната Съдба?
Един поет самотен и поетеса сама!
Откъсна цвете и подаде и го с усмивка,
и красотата се допълни с красота.
А на небето хиляди ярки звезди,
направиха ярка за тях нощта.
Ръцете им се вплетоха всякаш в една,
а устните им се сляха в целувка вълшебна!
Поетът и поетеса пишеха сякаш поема любовна,
за мечтите, сърцата туптящи и за Любовта!
© Валентин Миленов All rights reserved.
