Поетът срещна случайно поетеса,
позна я по погледа и замечтан.
Жена обикновена, дребна, не контеса,
с очи той срещна погледа и прям.
Очи красиви, като две звезди в небето,
сега наведоха се срамежливо като тези на детето.
Пое той нежно нейната ръка сега,
а тялото и потрепна като струна една.
Дали ги запозна Тя, тяхната Съдба?
Един поет самотен и поетеса сама!
Откъсна цвете и подаде и го с усмивка,
и красотата се допълни с красота. ...