Feb 21, 2019, 10:59 AM

Поета потърсете 

  Poetry » Other
1285 3 3

Когато делникът е с вкус неистово коварен,
а счупени мечтите ви, отчайващо безсилни
и въздухът насъщен безжалостно катранен,
а лъжата, завистта и подлостта всесилни.
Когато нагло лепне като гнида мръсна,
на лицемерието пошлата себичност,
а от богопомазани навред ви втръсва
и от безочливата им двуличност.
Когато и последната надежда победена,
болезнено изчезне някъде в безкрая,
а истината онемее тъжно удивена,
от злобата, интригите и клеветите в рая.
Когато всичко друго вече не достига
и камъкът от болка луда проговаря,
невидим мракът нависоко се издига
и върху вас със хъс юмрука си стоваря.
Тогава, да тогава вие поета потърсете,
от неговата бяла истина  меч бял изковете,

на лъжедобрите лъжеправдата победете,
в светло слънце злите облаци природете.
И щастието ваше пак отново ще възкръсне,
адът на мрака в дните ви ще се разпръсне,
в сърцето вярата в доброто ще се върне,

нов изгрев в сбъднато небе ще ви прегърне.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??