Поета потърсете
Когато делникът е с вкус неистово коварен,
а счупени мечтите ви, отчайващо безсилни
и въздухът насъщен безжалостно катранен,
а лъжата, завистта и подлостта всесилни.
Когато нагло лепне като гнида мръсна,
на лицемерието пошлата себичност,
а от богопомазани навред ви втръсва
и от безочливата им двуличност.
Когато и последната надежда победена,
болезнено изчезне някъде в безкрая,
а истината онемее тъжно удивена,
от злобата, интригите и клеветите в рая.
Когато всичко друго вече не достига
и камъкът от болка луда проговаря,
невидим мракът нависоко се издига
и върху вас със хъс юмрука си стоваря.
Тогава, да тогава вие поета потърсете,
от неговата бяла истина меч бял изковете,
на лъжедобрите лъжеправдата победете,
в светло слънце злите облаци природете.
И щастието ваше пак отново ще възкръсне,
адът на мрака в дните ви ще се разпръсне,
в сърцето вярата в доброто ще се върне,
нов изгрев в сбъднато небе ще ви прегърне.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
