Има прекрасни поети, може би не като мен,
техните пъстри куплети стоплят сърцето ми
в зимния ден.
Понякога плача с тях, друг път през сълзи се смея,
рисувам пейзажи от сняг и в кули от страх
с техните болки живея.
Попивам запетаи и точки, вечерям на пищната
поетична трапеза, отпивам любов, блян и страст...
с редовете им мъдри по пътя житейски вървя.
© Меги Ризова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
