Има прекрасни поети, може би не като мен,
техните пъстри куплети стоплят сърцето ми
в зимния ден.
Понякога плача с тях, друг път през сълзи се смея,
рисувам пейзажи от сняг и в кули от страх
с техните болки живея.
Попивам запетаи и точки, вечерям на пищната
поетична трапеза, отпивам любов, блян и страст...
с редовете им мъдри по пътя житейски вървя.
© Меги Ризова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
