Има прекрасни поети, може би не като мен,
техните пъстри куплети стоплят сърцето ми
в зимния ден.
Понякога плача с тях, друг път през сълзи се смея,
рисувам пейзажи от сняг и в кули от страх
с техните болки живея.
Попивам запетаи и точки, вечерям на пищната
поетична трапеза, отпивам любов, блян и страст...
с редовете им мъдри по пътя житейски вървя.
© Меги Ризова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
