Поетична трилогия ''Мътни дни'': Тиха самота
Тиха самота
Тиха самота душата ми владее.
Тиха самота из градини сиви броди.
Като в ледена мъгла тъжна песен пее,
а в мисълта ми пламък бавничко проходи.
Тихо в гнездата си гарги се гушкат.
Луната невиждано сияе като слънце,
а звездите тайно нещо си шушукат .
Отново си останах като голо зрънце...
Тихата мъгла своите пердета разтваря
и чува се звън като пепел гореща.
Хрумва ми как ума си да отворя,
обаче мисълта се оказва зловеща.
Обхваща ме гняв, сенчеста завист,
засмуква ме буря от бели искри,
напуска ме ярост. Оставам си чист,
готов за самотни тихи игри.
© Денис Халил All rights reserved.
