Поетът и жената
Поетът и жената
Поетът обича всички жени в света,
харесва ги, желае ги, преди А и сега.
С чувство искрено и малко Тъга,
търси в очите им,в сърцата им Любовта!
Да намери НЕЯ, единствената... Тя!
Показва, разказва за нея, за Любовта,
за Сърцето си, събрано пак от късчета!
А дали Поетът е само за една жена,
разкъсва се, раздава се в своята творба!
Когато я намери, ще успокои ли неговата душа?
Ще го очаква в къщи тя сама,
спокойно-неспокойна, с мисъл за него една.
Не би го ревнувала, не трябва, знае това!
Той не е само нейн, той е на света!
Пише, ще остави след себе си някаква следа,
освен своите потомци, своите деца!
Ако наистина това е Тя,
ще остане, ще бъде до него до края!
Поетът пише и се надява,
да прочете някой, някога Това,
което мисли, казва, пише за Хората!
За Ценностите в Човека от преди,
за Сега!
А до него винаги да бъде Тя –
истинската му Жена!
© Валентин Миленов All rights reserved.
