Поетът и неговата душа
В зората на звезди самотни
видя поетът смърт сиротна.
Засмя се той, избухна в крясък,
душата му умря със плясък.
Поетът болен е, но ведър,
сакат и сляп, и тих, и щедър,
умее с думи да борави
и тихо сивото да слави.
Поетът тих е и блажен,
душата му е взета в плен,
не ще я върне болест зла,
във бездната е влязла тя.
Поетът рухна в сянка тиха,
роди се пак, по-див и силен,
избухна и се завъртя,
намери истинска лъжа.
Трева зелена, повей сив,
вълна зелена, вятър див
и залез черен и омаен -
поетът тайнствен е, незнаен.
Бушува и се мъчи още,
терзае се във сянка нощем
и се отрича от смъртта -
продаде своята душа.
© Нико Ников All rights reserved.
