Поетът на Варна
ПОЕТЪТ НА ВАРНА
Какъв живот! Отидоха си всички.
Останах пак във залива самин.
На юг потеглят прелетните птички –
към Либия, Мароко и Бенин.
Душата ми със себе си ли взеха?
А мен ме изтърваха на студа?
И се ветрее бялата ми дреха,
ужасно нелогична през града.
И уж поет на този град съм тачен,
а всичко ми върви на самотек.
И всяка нощ от виното ми плаче
във мен един безкрайно слаб човек.
Къде да ида? Слизам до морето,
но пусто е и там – като след взрив.
Как страшно е да скиташ сам, където
поне за миг дори си бил щастлив.
Седя на плажа. Пия си тютюна
и гледам озверелите вълни.
И сигурно приличам на маймуна,
избягала от топлите страни.
© Валери Станков All rights reserved.
