Запалих цигара и туй ме накара
да гледам с очи на поет.
На крайната гара приятелка стара
ме чака. Намигам с привет!
Насред коловоза, забравил тормоза,
лицето й жадно изпих.
И тъй без угроза, без грам от психоза
със земното аз се простих.
И в нейното тяло се влюбих изцяло-
след нея да тръгна- готов.
И както съм в бяло пред слънце изгряло,
аз тръгвам със тази любов.