Поезията с линия върху дланта
Когато притъмнява вън
се приютявам
при мрачните предчувствия,
отчаяната воля
и черните езици на огъня
във пепелта...
Короната на залеза е моят спомен -
поезията с линия върху дланта.
...Че всяка безнадеждност
е вратата
към истинския и единствен свят,
сърцето е аскет във празнотата
очите са самотният му брат.
...Очакането е самотен извор
високо в планината на страха -
стенанието на издъхващ прилеп
с криле затулил свойта пещера.
...Внезапно те пробива празнотата,
свисти неспирно с шум непоносим.
Нахлува тя във твоето пространство -
до извора се озоваваш ти!
© Младен Мисана All rights reserved.
