Погледнах в очите ти
Погледнах в очите ти,
там, в най-дълбокото.
Усмихнах се тихо и
се разпаднах на атоми.
Бях едновременно
леден кристал
в най-древния глетчер на Алпите
и пръски вода в Ниагара,
ускорена частица в колайдера бях
и синия цвят на дъгата.
Бях тихо жужене на дива пчела
и предсмъртния рев на прострелян глиган,
а също куршума, излитащ от дулото.
Бях лунния блясък върху морска вълна
и съскаща лава при допир с океана.
И музика бях -
на нежно самотно пиано,
и ритъм на обреден тъпан в нощта.
Бях леката пара в облака бял
и звън на камбана в мъглата.
Светкавица бях
и въглен изтлял.
Едновременно.
Във всичко това се превърнах,
когато потънах в очите ти.
После ти се усмихна и каза Здравей!
и пак ме събра в човешкото тяло
на обикновена жена,
която обича.
Здравей!
© Ре All rights reserved.
