Jun 1, 2007, 1:21 PM

погледни ме

  Poetry
915 0 8
Погледни ме с онези очи,
със които ме гледаше вчера.
Погледни ме. Недей ме мъчи.
Помълчи - думи аз ще намеря.
Би ли слязъл от своя Олимп,
за да вземеш от мен, простосмъртната,
диви рими за пламенен химн?
В канонада от звуци превърната
любовта ми към теб се излива
и руши всички каменни мостове,
изградени във дневното сиво...
Да обичаш е толкова просто.
И погълната в своя стремеж,
да доказвам пред себе си леми
със константа "любов", във копнеж
изравнявам любов и безвремие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...