Когато си тъжен,
погледни, слънцето грее
и над нас блести!
Когато не виждаш бъдещето
с ясни очи,
просто в очите детски погледни!
Повярвай!
Те не лъжат.
Те светят.
Те са чисти.
Те вярват.
Когато те е страх,
чуй детски смях
и погледни слънцето как блести.
Какво ти казва сега?
Има ли я още онази тъга, страх
и празнота?
Поне за малко щастлив бъди
и на себе си се усмихни.
А после с лека ръка на
всички усмивка
раздай!
Тя е рай...
© Деница Стоичкова All rights reserved.
стих! Поздрав!