Поглъщам те с очи, не виждам нищо друго,
не чувам думите ти, само твоя глас.
Мълчание и трепет. Крада от времето
и лъжа паметта си, че ще те запомня
такъв, какъвто си... завинаги.
Очите ми са приковани в теб -
не мисля, ала чувствам, дишам
и думите ти са отправени към другите във стаята,
защото аз не осъзнавам нищо, аз съм струна -
самата тя издава звук, не просто резонира
в отговор на твоите въпроси - не! -
аз впивам жаден поглед в теб и знам, ...