Погрешна
Любов погрешна, как да те наричам?
Роди се в най-красивите мечти...
Открадната се учиш да обичаш
и път намираш, даже да боли.
Живееш в полумрака на луната
отрекла красотата на мига.
Как в шепите стаяваш тишината,
щом вляво се бунтува любовта...
Прокрадваш се през изгреви и залези.
Притихваш плахо в двете ни очи.
Ревниво всеки краден спомен пазиш.
А после плачеш... И навън вали.
Но гордостта ти странна пак те вдига.
От пепел лумваш... Огън сред студа.
А всъщност само глътка нежност стига
за да израснеш с тяло на лоза.
И пак да мериш горе висините
забравила и болка, и тъга..
А после да възкръснеш във очите
на влюбен мъж и чакаща жена.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
