И тази нощ зажаднялото ми тяло ме убиваше.
Борейки се за нежна ласка на любовен стон.
Жегата с лека ръка събличаше разгорещената ми плът.
Безмълвно молех се за късче страст от нечие сърце.
Изтръпналa в очакване, разголена под тъмносиньото небе,
зачаках търпеливо полъха на тъй бленуваната плам!
© Елизабет Борисова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
