Sep 27, 2012, 10:37 AM

Поисках да си тръгна...

  Poetry » Love
1.2K 0 5

Поисках да си тръгна,

като есенен лист, 

от студения вятър отнесен,

нямах място до теб в твоя път!...

Поисках да си тръгна,

като малка сълза... 

в самотата си да се сгуша,

да се слея с дъжда... 

Поисках да си тръгна,

като лятна мъгла... 

 в безвремие да застина,

да прегърна студа!... 

Поисках да си тръгна,

не защото в сърцето си нямам любов!...

Поисках да те обичам,

но ти беше някак далечен, суров...

Вятърът бавно отвя нажността,

омръзна ми лятото и тази безкрайна игра!... 

Поисках да си тръгна,

без спомен за нас...

и скрих любовта си в късче елмаз... 

Поисках да си тръгна, 

като есенен лист...

от студения вятър отнесен,

нямам място до теб в твоя път!...
 

26.09.2012г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...