27.09.2012 г., 10:37

Поисках да си тръгна...

1.2K 0 5

Поисках да си тръгна,

като есенен лист, 

от студения вятър отнесен,

нямах място до теб в твоя път!...

Поисках да си тръгна,

като малка сълза... 

в самотата си да се сгуша,

да се слея с дъжда... 

Поисках да си тръгна,

като лятна мъгла... 

 в безвремие да застина,

да прегърна студа!... 

Поисках да си тръгна,

не защото в сърцето си нямам любов!...

Поисках да те обичам,

но ти беше някак далечен, суров...

Вятърът бавно отвя нажността,

омръзна ми лятото и тази безкрайна игра!... 

Поисках да си тръгна,

без спомен за нас...

и скрих любовта си в късче елмаз... 

Поисках да си тръгна, 

като есенен лист...

от студения вятър отнесен,

нямам място до теб в твоя път!...
 

26.09.2012г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....