Jul 5, 2018, 11:39 PM

Поискай ме и ще остана

  Poetry
697 0 1

Светът ми сгромолясва се поне хиляда пъти.

Фалшиви хора с маски идваха на моя праг.

Може би в живота ми е късно за обрати,

Но така нуждая се от тях!

 

Аз не съм светица,

нито много грешна съм.

Тихо те обичам,

Макар и в моя сън.

 

Обрат ли ще е твойта обич?

Завъртяла живота ми на сто оборота.

Само заради нея мога,

Да вървя безстрашно към голготата.

 

По нататък не знам какво ще стане.

Нито пък искам.

Обичам те! В това е смисъла.

Поискай ме и…. ще остана.

Автор: Полина Велчова

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Велчова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога си мисля, че истински оставаме едва когато си тръгнем... Харесва ми!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...